Глас в пустиня

Особено важна цел на новите исторически и антропологически изследвания е да бъде надградена класическата изворова основа на историографията - архивни единици, документи, неофициалните институции, лична кореспонденция и дневници на политически личности, мемоаристика. Стремежът е да се чуе гласът на обикновените хора от Югоизточна Европа, които са реалните потърпевши от балканските и европейските политики, на онези, които са загубили близките си, домовете и земите си, социалния си статус, оставени с неясна перспектива за бъдещето. Нека бъде чут и гласът на вътрешно разселените лица, на бежанците, останали без родина. [...] Спешната антропология като изследователски подход е свързана с културната екология, която позволява да бъдат анализирани функционалните връзки между различните категории на локалната култура - производителни дейности, родствени връзки, политически формации..., войни и съзидателни периоди. Описателните и аналитичните стратегии се прилагат в диахронен и синхронен план. Постига се аналитична средносрочна прогностика с много висок процент на достоверност.