Вегаски истории за мистици и простаци - ново издание

Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата – без да се прецежда – се консумира на един дъх или пък със зата­ен дъх. Като озадачаващо весел и леко циничен Вергилий, Нав ни развежда из улиците на „Града на греха“, които зад всеки ъгъл крият нова изненада, нова история, ново познанство или пък спомен, замъглен от дестилат. Истории, изпълнени с шумни разговори, поглъщащи размисли, мистици и простаци и цигарен дим. Всичко това под одобрителния поглед на огнените чичовци Джак, Джим и Джони. И под вещото ръководство на байрактаря на българската вегаска диаспора – Траян I Шуменски. Защото един е бат Трой, а Нав е неговият пророк… и евангелист. Един след друг разказите засмукват читателя в шеметен водовъртеж, където границата между реалност и мистичност се размиват. Като бримките върху чорапогащника на прибираща се по светло екзотична (ма)дама. Или като следващото питие с все още неразтопена бучка лед в него. Или пък като ново залагане. И какво като над Вегас няма звезди? Те са изпъстрили картата на улиците му, както и страниците на тази книга. „Странните и шумни истории в тази книга ни убеждават, че не само всичко не е така просто, а просто не е така. С една рядка тех­ника на контролирана шизофрения, авторът е едновременно обект на наблюдението и наблюдател. Цинизмът в тези текстове не е ци­ничен, а аналитичен. В края Иван винаги избира светлината на сво­бодния дух.“ Людмил Станев „Всеки път, когато се замисля дълбоко и сериозно за Иван Влади­миров, стигам до извода, че най-вероятно е чисто луд. Напълно и не­подправено откачен, освен ако, всъщност, Нав не е просто един от Ламедвавниците на юдейската мистическа традиция – един от 36- те абсолютни праведници, обитаващи тази планета във всеки един момент, една от 36-те напълно чисти души, без чието присъствие нашият свят би се сринал в бездната на греховете си. А, и още нещо се сещам – че такава задълбочена литературна култура, съчетана с лесно разпознаваем, бароково-бомбастичен стил, сякаш не се беше по­явявала на литературния ни хоризонт от ранния Парушев насам.“ Радослав Парушев Отдавна търсех някой, който да ме разсмее така, че да се замис­ля. И замисляйки се – да почна да се смея пак. Това са правили за мен в потъналото в прах минало такива като Кърт Вонегът, Станислав Лем, Дъглас Адамс, Тери Пратчет. Но винаги ще имам и една отделна ниша в паметта, предназначена за великия Даниил Хармс. И ето, появи се един млад мъж, мускулест (което е доволно съмнително) и ерудиран (което е обикновено досадно), който успя да върне спомените ми за тези гиганти. И най-вече – за Хармс. Това беше Иван Владимиров. Със своето писане той определено ме разсмя. И ме зарадва. Защото бляскавият та­лант е длъжен да бъде, освен всичко друго – и смешен. А Вегаски истории е чисто и просто блестяща книга. Вулгарна, лирична, умна, смешна, мръсна и весела. Оле!“ Калин Терзийски