Веда Словена

Книга втора

ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от езическо време, запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци.

Събрани и издадени от Стефан Ил. Веркович.

Превод на руските текстове: д-р Николай Иванов Колев.

Напечатана с пожертвованията на руските ревнители и покровители на науката, С. Петербург, 1881 г.

"Какво означава Веда Словена? На самскритски език Веда означава знание. Тогава Веда Словена ще рече Знание на словените. Както самият Веркович ни съобщава, това е сбирка на обредни песни от езическо време, които са запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци. При насилственото ислямизиране на тази част от българския народ, се е запазила неговата относителна самостоятелност през турското робство, и по тази начин, въпреки исляма, тези песни са се съхранили за щастие и до днес. Този изключителен българин събира това национално съкровище от 15 000 стиха полу сляп и с разклатено здраве, както той сам пише. Песните са записвани от неговия приятел Гологанов, а корекциите са направени от неговия приятел Рус.

Книгата е издадена едновременно в Бялград и в Петербург с даренията главно на 174 руски аристократи начело с царското семейство, възлизащи на 5672 златни рубли, което е огромно състояние за времето си. Списъка на дарителите е прибавен на края на книгата. В него намираме фамилии на известни генерали от освободителната война, фамилии известни ни от книгата Война и мир на Толстой, и други, показващи, че руската интелигенция е съзнавала огромното културно значение за славянството на тази книга и особеното положение на българската култура за него. Но нека накратко извлечем удивителната информация съхранена с хилядолетия в тези 146 песни.

Първо, песните говорят че българския народ се е преселил в Дунавската земя от географски район, който имал топъл климат вечно лято, и в който са събирали по две реколти на година. Името на тази страна е указано като Крайна земя. Изселването е траяло три години по море и по суша. Изнасянето в район с тежки зими е възпято многократно, като преодоляване на огромна трудност. Изселването е било причинено от войни, както се намеква в някои от песните. В Новата земя е било необходимо също да се водят войни за окончателното заселване. Коя ли е била тази Крайна земя? Отговор ни дават старите божества, които се възпяват многократно в песните, Вишну, Шива с празник Сурвак ден и Брама наричан Браха! Това са боговете на Светата троица в Хиндустан. Това е едно изключително интересно потвърждение на констатациите на Раковски, че езика ни има санскритски произход, както и нашите предхристиянски обичаи."