Царичина – съдбовен контакт

Новата книга “Царичина – съдбовен контакт” на феномена Елисавета Логинова разказва за загадъчната подземна експедиция на военните, която е може би най-мистериозното събитие в най-новата история на България. През очите на прекия участник в събитията, който е определял техния ход и е прозрял техния смисъл.

Царичина – съдбовен контакт представя истината за най-загадъчната, вероятно и най-оклеветената, експедиция в най-новата българска история, видяна през очите на прекия участник в събитията, който е определял техния ход и е прозрял техния смисъл. Преди повече от четвърт век в забутаното селце Царичина край София внезапно пристига колона от военни камиони. Униформените отцепват центъра на селото и водени от трима екстрасенси, слагат началото на секретна операция, смятана за най-голямата мистерия в най-новата история на България. Бързо става ясно, че единственият човек с паранормални способности, способен да получава и да предава надеждна информация какво, къде и как да се търси в недрата на Царичина, е феноменът Елисавета Логинова. Зад операцията стоят Генералният щаб на българската армия, българският президент и пет български правителства. Извършваната работа и съпътстващите я явления са изрядно описани в дневници, заснема се видеоматериал. Впоследствие цялата документация изчезва. Много факти, данни, понятия и истини прозвучават за пръв път в книгата, която Ели Логинова пише повече от четвърт век. Дистанцията на времето позволява събитията и делата на участниците в тях, голяма част от които са публични лица, да се осмислят и да се зададат някои въпроси: Какво всъщност търси странната група от военни и хора с паранормални способности в недрата на Царичина – съкровището на цар Самуил или скелета на двуполов прачовек? Откриват ли го, или човечеството получава дар, който обаче не може нито да разчете, нито да оцени? Защо се копае само на ръка – и то само от офицери? Кой стои зад Елисавета Логинова, задавайки истинската посока на работния процес? Каква информация и от кого (или какво) получава тя, защо изчезва тази информация и къде се намира тя днес? И не на последно място, защо публичният образ на проекта „Царичина“ е устойчиво негативен? Всъщност въпросите са много повече, част от отговорите се съдържат в книгата, други още чакат времето си.