До изгонените от Рая

Мисионерски писма

Св. Николай Велимирович е роден през 1881 г. в с. Лелич край Валево, Сърбия. Завършва богословие в Духовната академия в Белград. Специализира в Берн, Швейцария, а след това и в Германия, Великобритания и Русия. Защитава докторат по богословие в Берн и докторска титла по философия в Женева.

След връщането си в Европа се разболява тежко и дава обет, че ако Господ го излекува, ще се замонаши, за да Му служи през целия си живот. В края на 1909 г. приема монашеско постижение в манастира Раковица като йеромонах Николай. Преподава в Духовната академия в Белград. Става популярен със своите открити лекции и беседи пред най-широка народна аудитория. Сред любимите му теми са философията на Ницше и Достоевски, както и поезията на неговия любим поет Петър Петрович Негош.

С ясната си християнска позиция Николай си спечелва омразата на двете най-агресивни идеологии на ХХ век - нацизма и комунизма. През 1940 г. е арестуван от Гестапо. Прекарва известно време под арест в манастира Войловица, а през 1944 г. е изпратен в концлагера Дахау, където остава до края на войната. Въпреки освобождението си не може да се завърне в родината. Комунистическият режим на Тито го обявява за "народен враг", заплашвайки го със смърт. Владика Николай Велимирович умира в Америка, в манастира "Св. Тихон", Пенсилвания.