Да вкусиш от най-сладкия плод на безсмъртието

Идеите за смъртта и умирането, за пътя към отвъдното, за светове отвъд света на живите и отвъд будността, за преплитането на тези светове с познатия ни свят определят до голяма степен цялата мирогледна система на древните индоарии. Макар да възприемаме само нашия свят, търпим последствията на всичко, което се случва и в другите светове. Ритуалите по пречистване и инициация и сънищата са своеобразни порти към тези светове, в които действат различни закони и символите имат друго значение.

Умирането отвежда човека от далеч по-далеч, в пропаст под земята или в светлия свят на блажените мъртви. Възкачил се на колесницата на слънцето, по пътя, дълъг година, умрелият достига до светлия свят отвъд свода на небето, до каменната къща на Варуна, в която през нощта пребивава слънцето, където в хаоса на първичния океан, в тъмата на нощното небе е тайната на живота. Там е изконният ред и озаряващо познание и вдъхновение. Пътуването до този свят приживе превръща човека в мъдрец и провидец.