Време и всичко - мека корица

„Време и всичко“ – бъдете част от интересния разговор между социолога Андрей Райчев и журналиста Александър Андреев.

Това е разговор между Андрей и Александър. Двамата си говорят от разстояние. Андрей пътува в самолет и вижда отвисоко целия свят - от началото до края му. Казва кое е така и кое не е. Александър е на земята и вижда това, което е около него. Казва кое не е така и кое е. Ако читателят чете тази книга в самолет, се съгласява с Андрей; ако я е чете на земята, се съгласява с Александър. Или не се съгласява. Иван Кулеков

Редактор: Павлина Върбанова; Оформление: Иван Кулеков.

„Мощен, ерудиран разговор „за времето и за всичко“. От Талес до Дельоз и от българската хтоничност дo идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия.“ – Д-р Николай Михайлов

„Живеем в свят без „защо“. (...) А смелостта да обобщава позволява на Райчев да бъде интересен обяснител, човек, който може да разкаже своите теории на широка публика. При това да ги разкаже така, че дори онзи, който не е прочел и една философска книга в живота си, да се почувства като съученик на Хегел. (...) Райчев определя самия себе си като социолог разказвач и подреждач на смисли, а с помощта на Александър Андреев тази книга го представя като именно такъв.“ – От послеслова на Иван Кръстев

„Разговорите на Райчев и Андреев показват - импровизирано, бляскаво, бриколажно, по български, със замайващ мащаб - какво означава днес да рискуваш да имаш СВЕТОглед, свързан възглед за цялото „всичко“.“ – От предговора на проф. Александър Кьосев

„Най-хубавото свойство на света, в който живеем, е, че той ни изглежда разбираем. И това се дължи на малцина като Андрей. Но веднъж разбран, светът винаги се оказва друг, което е дело на мнозинството.“ – Кънчо Стойчев

„На големия Исторически разказ от време на време му хрумва, че една покривчица от философско макраме би седяла чудесно върху телевизора в ъгъла. Нещо повече, чудесно би скрила кривите картини от самия телевизор. И тогава Големият исторически разказ започва да търси кой да му изплете покривчица от собствените му спомени. Е, в случая е намерил!“ – Любен Дилов