Нещотърсач - 44 (не)обикновени предмета от близо и далеч

Нещотърсач е като бездънен куфар, в който се побира цял един свят, пълен с вълнуващи сюжети – бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста. Екатерина Петрова разказва с литературен талант и журналистическо преклонение пред фактите историите зад всеки предмет от своята колекция, като неусетно ни предава от своята космополитност., Ива Рудникова Разказвайки историите на конкретните предмети, Екатерина Петрова всъщност разказва и за местата, откъдето те произлизат, като ги поставя в по-широк езиков, културен, исторически или географски контекст. Интересна смесица между пътеписи, есета и разкази, текстовете са внимателно проучени и подплатени с любопитни факти, но пречупени през субективния поглед на авторката и личната ѝ биография на пътешественик. Художествено претворено през естетското око на Люба Халева, оформлението на книгата чудесно и с чувство за хумор улавя духа и настроението на историите. По този начин самата книга също се превръща в красив, носещ удоволствие и радост предмет – за четене и препрочитане, за притежаване и подаряване. Откъс Друга нишка, която преминава през текстовете, е удоволствието от откриването на нещо вълшебно дори и на най-обикновени места. Местата, за които се разказва тук, са съвсем реални, макар че преживяванията ми на много от тях, като Кюстендорф и Катманду, Любляна и Луизиана, Белведере и Билбао, Селчук и Сентръл парк, са не по-малко приказни от тези на Дороти в страната Оз. С течение на времето разбрах, че съвсем не е задължително човек да пътува надалеч, за да се почувства като в приказка – тук наистина са включени предмети от далечни дестинации, като Ню Мексико, Индия, или Япония, но повечето истории разказват за близки места из Европа, Балканите, а дори и за самия, покрит с жълти павета център на София. И все пак, дори и българските истории всъщност са истории за пътуване – ако не буквално (както при паветата), то поне езиково (както при потника). Екатерина Петрова се занимава с литературен превод, есеистика и журналистика. Нейни текстове и преводи на български и английски са публикувани в Капитал Light, Дневник, Бакхус, Една седмица в София, Balkan Travellers, Vagabond, Words Without Borders, както и в личния ѝ блог за снимки и пътеписи The Ground Beneath My Feet. През различни периоди е живяла, учила или работила в Кувейт, Минесота, Ню Йорк, Берлин, Лондон, Париж, Куба, Айова, Косово, Белград, Северна Ирландия и Южна Франция. В момента живее в София и пътува при всяка възможност. Освен да пише, превежда и снима, обича да имитира акценти, да яде кимчи и кисели краставички и да търси предмети с интересни истории.