Словото на генерал Христо Луков

Ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък пример от далечното ни минало. Примерите на първото ни царство. Исперих, Борис не покоряваха славянските племена от Мизия, Тракия и Македония с насилия и кърви, нито ги омайваха със своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха към българската държава със силата на нейния авторитет, като организация за ред и грижи за народа и преди всичко с високия морал, с който еднакво се отличаваха цар и велможа, войник и поданик. Туй беше то новото, което в древността българите донесоха тук на Балканите и с което под носа на двете велики империи - Римска и Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, със самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на цялото славянство. Ето кое трябва да ни вдъхновява в новия ни национален и държавен живот. Ето на кое трябва да подражаваме. Една държава могъща, силна с правото и с морала и един народ с борчески дух и със стремеж да твори история, ето новият идеал, за който всеки българин трябва да бъде готов да се жертвува. Аз твърдо вярвам, че така и ще бъде ! 1942 г. Ген. Христо Луков