Жената без сянка

„Жената без сянка“ ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм.

Историята, по която Рихард Щраус създава своята едноименна опера, ни отвежда сред красотата на югоизточен остров и раждането на една необикновена любов. Тази между един император и красивата дъщеря на царя на духовете. Австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) през образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - задава въпроси, свързани с женствеността и майчинството, отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е това напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстиите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпиитанията на съвместността.„Сам да намериш пътя, като змията по земята и ястреба в небето, е блаженство, но любовта е нещо извършва“. Хофманнтал.