Топлото човече

През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече – само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси.

По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека – лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!...

Може би онези, които ме познават от моите римувани приказки, ще бъдат разочаровани – тази книга не е забавна, нито мелодична. На моменти е хрипкава даже. В нея съм събрала преживяванията си с деца, свързани с техните болки. Да, децата имат болки. Децата страдат, гневят се, ненавиждат. И решението не е да ги пратим в другата стая. Нито да скрием истината от тях. Нито да им кажем, че сега са малки, ама като пораснат, ще разберат... Всеки сам открива своето решение. Моето е Топлото човече.

Благодарна съм на Невена Ангелова, която ми каза в началото „Ще рисувам с любов и отдаденост.“ И го направи.

Надявам се, че двете заедно сътворихме книга, която прегръща – книга за упованието.

Мая Дългъчева