Употреба на човека

Романът се развива във Войводина и в частност Нови Сад, където сърби, унгарци и германци, евреи, християни и мюсюлмани са живели мирно заедно преди Втората световна война и което става жертва на терор. Представя многолика картина от човешки съдби, в които се преплитат разнопосочни избори, предопределени от произхода, семейното възпитание, индивидуалните склонности и житейските обстоятелства. Но неизменната роля на губещия е обща за всички образи в него. Никой от главните герои не е герой. Независимо на чия страна застават те, войната неминуемо ги поставя в ситуации на насилие, което ограничава или напълно отнема личната им свобода, така че всеки от тях бива употребен и по някакъв начин претърпява своето лично поражение. Дори пощадените от смъртта още по-неумолимо се сблъскват с невъзможността да преодолеят травмите и последиците от тази повсеместна употреба на човека за нечовешки цели. Цели, които унищожават най-съкровените пориви, способността да обичаш, и лишават живота от смисъл. Тишма разказва дистанцирано, без емоции и оценки, не прикрива нищо и нищо не украсява, а просто описва. А всъщност разказва една история на провал – провала на хуманизма и всички модели на мислене, които го последваха.