Подземие

Само идиотите вярват в реалността на света, истинското е мръсно и трябва да го изтърпите.Жак Лакан

Едно живо тяло е сменено с труп. Един басейн. Една светкавица. Езерото. И близнаците, споделящи тайна, от която е трудно да се избяга. Като шепот под вековната земя, тийнейджърското безразличие може да бъде прекършено от спокойствието на водата. Само за един миг насред отделящата отрова нощ. Семейство, спомени, минало. Мравки. Скритите корени, които е невъзможно да изчезнат и действат, притискайки лоста на присъдата. Като свирепото противопоставяне, което неизбежно води до самоубийствени решения. Като пъпната връв – свързваща и разделяща, завързваща и стягаща. До смърт. До виновността. Достатъчни са две лета, за да превърнат парцела в долината в сцена на съвършено емоционално изтезание.

Марсело Лухан ни приканва да потънем в разказ с поразителна сила и суровост и ни дарява забележителен роман, изпълнен със сдържан лиризъм, опиращ се на едно необуздано повествователно темпо.

„Харесвам тъмнината на човешкото същество, на обществото. Моят роман е черен, но не е криминален. Полицейското разследване не ме интересува. Това, което ме интересува, е какво чувстват героите отвътре”, казва авторът малко след получаването на наградата Дашиъл Хамет.„Моравия“ е другият роман на аржентинския автор издаден на български от изд. Тонипрес.