Третата национална катастрофа

Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край.

Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България – в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: „преход“. Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че „преходът“ всъщност е равносилен и равнозначен на една национална катастрофа – катастрофа, обхващаща едновременно както живота на обществото, така и неговите дълбинни обяснителни механизми. След три десетилетия преход българите се намериха в разрушено битие и с разрушено съзнание, т.е. с разрушена способност за разбиране. Значението на публикуваните тук разговори е останало в миналото, там, където те са се състояли. Смисълът им обаче е извънвременен – като свидетелство на непрекъсващите усилия за разбирането на света и на нас самите в него. Докато има стремеж за разбиране и саморазбиране, нищо не е окончателно изгубено: социалният свят си остава обитаем, макар и непоносим, и действителността, макар и запълнена както казва Шекспир с „вой и скърцане на зъби“, винаги съдържа и една последна надежда. Всички интервюта, публикувани тук, са израз на стремежа онова, което се казва за нещата и ситуациите – дори и да е без значение, – да е осмислено, за да има надежда в мрака на катастрофата.