Храмът голямата базилика в Плиска

Храмът Голямата базилика в Плиска – Трите стълба на държавността – Камъкът, книгата, митът

В книгата се предлага анализ от градоустройствена и архитектурна гледна точка на реални факти, свързани със столицата Плиска и нейния духовно-религиозен център от девети век – Голямата базилика с архиепископия и манастир. Символично това е КАМЪКЪТ на българската държавност от тази епоха. От друга страна се повдига въпроса и за необходимостта от КНИГА и МИТ, подкрепящи нашия народ, като се оспорва необходимостта те задължително да са свързани с неподлежащи на съмнение факти – те просто трябва да бъдат пределно ясни, с дългосрочна стратегия и дълго време търпеливо внушавани на българите от детската люлка до гроб.

Дори най-беглата обиколка на цитаделата на Плиска - Вътрешния град, на внушителната права алея до Голямата Базилика и нейните огромни за времето си размери пораждат съмнение относно традиционните „мантри“ за старите българи като храбър, но простоват конен народ. Всъщност Плиска е белег за висока цивилизованост.

Всъщност, България е първата държава в Европа, която не възниква в резултат от разпада на Римската империя, а е създадена по вътрешна необходимост на управляващия елит, в непрестанна борба с остатъчната Източна Римска империя, по-късно – Византия, както и с нахлуващи степни народи. Старата столица Плиска от VІІ-ІХ век е представена като пример за развитата градоустройствена, сградостроителна и властово-представителна практика на българите. В тази връзка Голямата базилика се изгражда като духовен, властови и архитектурно-строителен символ на държавата и на епохата. Направено е сравнение с подобен род световно известни религиозни сгради и комплекси, изградени в Европа преди, по време и след епохата на Ранно Средновековие и по-точно през 4-9 век. Направен е и опит да се докаже, че са прилагани предварително приети пропорции, като утвърдени стандарти в културата и държавността, свидетелство за най-висша степен на просветеност и изграждано със столетия майсторство.