Слънцето също е звезда

Слънцето също е звезда

Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Той вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче и се влюбва в него на някоя претъпкана улица в Ню Йорк. Не и когато моето семейство ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него – няма да бъде моята история.

Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите си. Никога не съм бил поет или мечтател. Нобеля когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата за мен е предназначила нещо далеч по-необичайно... и за двама ни.

Дълбок роман за живота и любовта, който смекчава суровата действителност с красотата на надеждата. Едновременно дълбоко затрогващ и удовлетворяващ, той ще допад даже на непоправимите романтици, и на заклетите скептици.