Разказвачът - Дейв Грол

Истории за живота и музиката

Превод от английски: Коста Сивов;
Снимки на корицата: Magdalena Wosinska;
Художествена адаптация на корицата: Дамян Дамянов.

Наистина се случваше. Гледах СЕБЕ СИ по МТV. Не Майкъл Джексън или The Cars. Не Мадона или Брус Спрингстийн. Не. Бяхме Крист, Кърт и аз – свирехме песен, която написахме в шибана плевня. Най-важният елемент на рокендрола ми беше разкрит в изпълнението на Naked Raygun, а именно суровият и несъвършен звук на човешки същества, които изразяват вътрешния си глас пред всички. И така, без обичайните структури и правила, които обикновено вървяха с тези неща, приех музиката за своя религия, магазина за плочи за моя църква, рок звездите за светци и песните им за химни. Дейв Грол разказва своите истории, както пише песните си – като вади дълбоко от душата си неподозирани дори за него неща. Барабанистът на Nirvana и създател на Foo Fighters е събрал в една книга моменти от целия си живот – от времето, когато е бил своенравно и чувствително хлапе, което не пасвало никъде, докато не открило магията на пънка, през славните времена с Nirvana и трагедията с Кърт Кобейн, до създаването на Foo Fighters и живота на утвърдена рок звезда и семеен човек. От „Разказвачът“ ще научите как Дейв Грол се е научил да свири сам на барабани, как като по чудо се озовал в Nirvana и каква сила го накарала да довърши концерт с счупен крак, докато го шинират на сцената. Без никога да се взима твърде на сериозно, винаги изпълнен с известно съмнение с собствените си умения, но и с огромна вяра с силата на съдбата, готов на всякакви предизвикателства, Дейв Грол преминава през живота и музиката като през невероятно приключение и е готов да сподели това приключение с всеки. Като по чудо спомените ми са сравнително ясни. Още от дете измервам живота си в музикални произведения, а не в месеци и години. Запомням определени моменти и места благодарение на песни, албуми и банди. Мога да ви кажа кой, какво, къде и кога от първите няколко ноти на всяко парче, което съм слушал по радиото през седемдесетте, което се е прокрадвало от високоговорителя до душата ми – и от душата ми до високоговорителя – и което съм пял на микрофон. Спомените на някои хора се пробуждат от вкусове, гледки и миризми, а моите се пробуждат от звуците, които звучат в главата ми – като недовършен запис, който чака да бъде изпратен. Не съм от хората, които колекционират „предмети“, аз колекционирам моменти. Поради тази причина животът ми преминава пред очите ми и през ушите ми всеки божи ден. Опитах се да събера голяма част от тези моменти в тази книга. Те, разбира се, са изпълнени с много музика. И понякога звучат много силно. Усилете звука. Послушайте с мен.