Тайната на Везалий

Валенсианският писател Жорди Льобрегат (1948) сам разказва, че е силно повлиян от автори като Чарлс Дикенс, Конан Дойл, Уилки Колинс, Джон Конъли и други майстори на криминалния жанр. Готическият му роман "Тайната на Везалий" веднага се превръща в бестселър благодарение на динамичното действие и изкусно обрисуваната атмосфера в Барселона от края на 19. век. Льобрегат е директор на фестивала "Валенсия Негра" с мащабно събитие, което е място за среща на различни изкуства, но най-вече на литературата от т. нар. черен жанр. Член е на литературния кръжец "Червената тетрадка".

Барселона, май 1888 г. Дни преди откриването на Световното изложение в града започват да се появяват зверски осакатени трупи на момичета, предимно проститутки и жители на бедняшките квартали. Плъзва слух, че раните по тях напомнят за отдавна забравено старо повие за митичното Черно куче – прокълнат дух и пратеник на саквия Луцифер, които се появява на сакия 110 години в безлунна нощ, за да засити то си жажда за кръв. Властите са силно обезпокоени от тези престъпления, защото се страхуват да не попречат на предстоящото голямо събитие.

Даниел Амате, млад професор по класически езици от Оксфорд, се завръща в Барселона, за да присъства на погребението на бащи си. Странни обстоятелства, при които е открит трупът на видния хирурgebra, красноречиво говорят, че става въпрос за убийство. Даниел започва собствено разследване, в кое са въвлечени Бернат Флейша, репортер от местен вестник, и Пау Гилберт, загадъчен студент по медицина. В лудешкото пресъствие на безчовекът убиец тримата се изправя пред безброй приключения и загадки, които ще ги отведат до старинен ръкопис по анатомия, дело на прочутия Андрес Везалий, и в края сметка до шокиращата истина.