Тайният дневник на Мерилин

"Тайният дневник на Мерилин" е психологически трилър, в който се смесват реални факти, конспиративни теории и художествена измислица, които превъзхождат традиционните книги за Мерилин Монро със своя нестандартен подход.

Блондинки – много, Блондинката обаче е една. Визията на Мерилин Монро никога няма излезе от мода, а животът и детайлите от любовните й авантюри ще продължават да интересуват и следващите поколения. Именно този интерес задоволява романът на Джеймс Бейкър „Тайният дневник на Мерилин“. Или поне малка частичка от този интерес.

Съмненията около смъртта на актрисата започват в мига, в който я откриват в спалнята на дома й в Лос Анджелис. Има няколко изключително съмнителни факта, които би трябвало да ни убедят в това, че нервите на актрисата не издържат и тя напълно съзнателно изгълтва над 50 хапчета. Най-удивителното обаче е, че успява да ги глътне без капка вода.

Едно телефонно обаждане е достатъчно, за да започне романът. Помощникът-следователят Бен Фицджералд си има купища проблеми в живота, но за да му бъде по-весело, именно на него възлагат задачата да започне разследването на смъртта на Мерилин. Задача, която часове по-късно е отменена. Със смъртта на актрисата се заемат други, значително по-високопоставени хора, които знаят какъв трябва да бъде финалният резултат и ще подредят фактите, така че да им е удобно. И всичко би било лесно и Бен би могъл да замине на „неочаквана почивка“ заедно с останалите си колеги, включили се в разследването, но не. Все пак това е роман, а в него има нужда от повод, заради който историята ще се преобърне с главата надолу. Тайният дневник на Мерилин е онзи източник на новини, за който никой не бива да научава. Бен обаче знае за съществуването му. Нещо повече, той го открадва от местопрестъплението…

Книгата е типичен американски трилър, в който присъства неизменна руса журналистка, която винаги знае много повече от полицията и като по чудо се влюбва в следователя, но този път всичко е малко по-интересно. И не само защото главната героиня е Мерилин Монро, а и защото кратките цитати от дневника й, разказват онези недоказани слухове за връзката й с Кенеди или за да бъдем по-точни – с братята Кенеди. Или за да бъдем най-точни – интимната й връзка с тях.

Животът на една актриса се превръща в нестихващ водопад от новини и клюки, а смъртта й е една финална буря, която помита много лица със себе си, но романът открива само част от подозренията. Точно толкова, колкото е нужно, за да запали въображението ни и да напишем в Google “Смъртта на Мерилин Монро“…