Свещеният триъгълник - второ допълнено издание

Българската следа в историята на оперативното масонство

„Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ проследява историята на най-известните строежи в Северна Африка, Азия и Европа и връзката между хората, които са ги построили.

Във второто издание на „Свещения триъгълник“ са добави няколко нови глави, посветени на строителите Андрей Дамянов, Константин от Пещера, Пеньо Атанасов Колев – Бомбето.

Първото издание на „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е от 2008 г. Авторът – дългогодишен отговорен секретар, а след това редактор в редица български печатни и онлайн медии, е познат на публиката и с историческите си разследвания „Масонската ложа и братството на Левски“ , „Свобода или смърт. Светът и българите“, „Невидимата искра на Възраждането“ и „Масонският код на Българското възраждане“.

„Свещеният триъгълник“ е една от най-интригуващите му книги – в научно-популярен стил тя проследява историята на най-известните строежи в Северна Африка, Азия и Европа и връзката между хората, които са ги построили. Тя обръща специално внимание на най-известните български монументални строежи през Възраждането и първомайсторите им.

„Свещеният триъгълник“ има няколко прочита. Първият е историческият – той проследява приемствеността в строителството през вековете, благодарение на която членове на едно и също братство, зародило се при строежа на пирамидите, изграждат Соломоновия храм, Партенона, Пантеона в Рим, църквата „Св. София“ в Константинопол, готическите катедрали в Западна Европа, джамиите в Османската империя, както и десетки църкви, манастири, къщи и мостове по българските земи през ХIХ в. Книгата разбива митовете на българската историческа наука за това, че Колю Фичето и плеядата майстори, построили възрожденска България, са били самоуки и неграмотни.

Вторият прочит, който книгата позволява, е изследователският. Той граничи с приключение, тъй като подтиква читателя да грабне фотоапарата и да се впусне в обиколка на произведенията на майсторите, за да намери знаците, които те са оставили.

Третият прочит вади на показ проблема с постепенната загуба на историческа памет за дюлгерските ложи и безотговорното отношение днес към техните монументални градежи от ХVIII и XIX век. Това личи най-вече в липсата на грижа за тяхното строително наследство. Те се рушат или със строителни дейности безотговорно се съсипва оригиналният им вид.

В книгата на Румен Василев има и интригуващ разказ и за това какъв е произходът на българския национален флаг – въпрос, на който в България досега няма категоричен отговор. Като бонус за любознателните читатели авторът предлага речник на тайния език на брациговските строители – т.нар. мещеровски (майсторски) език, събран от езиковеда Стоян Аргиров през 1897 г., както и устава на брациговската обединена ложа от 1894 г.