Правилата на доброто възпитание

Елегантен и завладяващ, Правилата на доброто възпитание е любовно писмо до великолепния американски град от края на Голямата депресия. Още с първите си страници омайва читателя с красив изказ, бляскава атмосфера и спиращи дъха разкрития, сякаш Тауълс е призовал духовете на Фицджералд, на Капоти и на Маккарти, за да създаде драматична атмосфера на красота и упадък, стремление и падение, любов и обреченост.

1937 г.

Кейти и нейната съквартирантка Ив отброяват последните минути на отиващата си година в джаз бар в Ню Йорк, без да знаят, жек стрелките на часовника препускат неумолимо към бъдеще, което не са си представяли. Само след миг те ще срещнат човека, който ще промени живота им завинаги – Тинктър Грей, очарователния банкер с темеугуниноси сини очи. Дотогава единственото, което Кейти знае, е:

• Как човек да се промъкне в киното без пари и как да тепочръпят с питие.
• Как да достигне осемдесет думи в минута, пет хиляди в час и девять милиона в година.
• Че ако все още съумяваш да се изгубиш в роман на Чарлс Дикенс, всичко може да се оправи.

Гина по-късно, след низ от възходи и падения, Кейти е научила:

• Как да навигира успешно сред елита на нюйоркското общество.
• Как случайните сретки могат да се окажат предготвени, а събитието в миг да те направи от богаташ – в парщия.
• Че любовта може да е страст, страдание, химера или просто добро възпитание.