Владетелят на стара Велика България

Ирник. Волгар. Волх. Влах. Слав.

Историците ни разпознават Ирник като име от втория период на българската история според Именника на българските владетели. Мнозина изследователи го идентифицират с Ирна / Ирнах – най-малкия син на Бича Божи Атила. Колкото и оскъдни да са сведенията за него, народната памет е съхранила образа му като детето юнак от българския епос. И не само в епоса, а и с живота си той остава бележит със своите дела в българската история като създател на Стара Велика България – държавата, чието име е просъществувало най-дълго на Стария континент, близо две хилядолетия.

Колко велик и славен е бил Ирник за времето си разбираме от отношението към неговото име. Българската принадлежност става основание в Сасанидски Иран да е наричан с името Влах, Влас, Балаш и с него да бележат влъхвите – звездобройците гадатели. И не само те, а и дедите ни – българите, стават влахи, власи и валаки! Името му Слав полага основата на етнонима славяни и началото на славянския свят. След смъртта на Атила и разпадането на Хунската империя Ирник консолидира хунските племена в държава, покорява Сасанидски Иран и го превръща в български протекторат (484 – 488). Затова владетелите ни в Именника на българските канове са наречени асирийски царе, а гербът ни е с надпис: Крал на халдеите! Безспорна заслуга на Ирник е и мащабното заселване на българи на Балканите, както и славянизацията на племената, обитавали Източна Европа и попаднали в полето на българското културно влияние.

Обречени с векове на забрава имената му Ирник, Бел-Кермек, Волгер, Волх, Влах, Влас, Слав; делата му и създадената от него първа българска държава – Стара Велика България, подобно на вълшебната птица феникс днес започват да се възраждат за нов живот. И единствено от нас зависи дали и доколко ще съумеем да запазим и името си, и достойнството си, и свободата си!