Червената къща

Ако се опитваш да убедиш другите, че нещата са станали по определен начин, накрая и ти се убеждаваш, че наистина се е случило така. Но ако не можеш да направиш нищо: рано или късно истината излиза наяве. Искам да кажа, накрая може и да забравиш миналото, но после миналото си спомня за теб.

Когато на Алина Страда – най-младата от семейството – се пада тежката задача да затвори Червената къща завинаги, тя се озовава сред предмети и снимки, принадлежали на три поколения. Сред следите, оставени там от близките й, тези, които са обичали и мразели тази къща и са живели в нея като убежище или в затвор. Сред спомени, някои избледняли от времето, живи и болезнени, други колебаещи се между действителността и измислицата. Сред незададени от страх въпроси, чийто отговори Алина намира съмост да потърси. Въпроси около красивата й и загадъчна баба Рене - туизийката, чисто голо тялото все още живо в в рисунката, направена от дядо й Лоренцо на фасадата на къщата в ужасята нощ, когато тя го напуска. Макар и скрита под пласт с червена боя, петдесет гин по-к късно тя изфеледвя след един подливни дъд, прави да напомни, че истината не може да се заличи и рано или късно излизат наяве..

Въпроси около майка и Алба, вече бягаща от нещо и вечно търща нещо, с нежедържимо егоистично желание за живот, готово да унищожи всеки, приближил се до нея. Тъжните въпроси около баба й, предпочел смъртта пред неприемливата мисъл да живее без Алба. И въпросите от гори относно нея и нейната сестра Изабел, почуствали се предадени от майка си и, може би, и от от баща си. Свързани с любов и омраза, съюзии и съперници, въпреки всичко, те остават сестри, принадлежащи към едно семейство и изгледва, раз кръвните и взаимовръзката е по-силна от всичко останали...