Гарванът

Идеята за сегашното издание на поемата се роди от изложбата „Посоки” с картини на големия живописец Иван Милев (1897 – 1927) в Софийската градска художествена галерия. Сред произведенията беше представен и проект за корица на „Гарванът”. За настоящото издание използвахме превода на Елин Пелин (1977 – 1949), защото е първият поетически превод на „Гарванът” на български език. След излизането на „Гарванът” през 1845 г. Едгар Алън По (1809 – 1849) става толкова разпознаваем, че децата го следват по улиците с възгласи, а той се обръща и ги стряска с отговор „Никога вече!”. Популярността на поемата е такава, че започват да я използват за реклама. Нищо от това обаче не носи пари на поета. По свидетелства от епохата той бил толкова беден, че носел единственото си палто закопчано до брадичката, за да скрие овехтялата си риза.