Обществената опасност и българското наказателно право

Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви.

Авторът няма самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което дава смелост на автора да се върне към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да припомни смисъла и стойността на понятието за обществена опасност. В някакъв смисъл да защити това понятие. Във времето на постоянни опити за „модернизиране“ на правото, които по необходимост отричат всичко, измислено преди повече от четвърт век, си струва по-често да се припомня, че и преди нас наказателното право се е развивало. Авторът ще се опита да докаже, че обществената опасност на престъплението има и измерения, които досега са убягвали на голяма част от изследователите.