Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава

Доц. д-р Ива Пушкарова е утвърден правен изследовател, преподавател по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и АМВР и постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Настоящата монография обобщава опита и възгледите ѝ като председател на Комисията по помилването през 2012–2017 г., когато са въведени реформи, признати от ЕСПЧ за най-добра практика.

Помилването е представено чрез увлекателен анализ на случаите след 1945 г., които за първи път достигат до читателя в систематизиран вид. Със знания от различни хуманитарни науки е изградена единна система от критерии за преценка на приложимостта и вида на помилването, разрешаване на конкуренцията му с други правни институти и определяне на най-справедливото измежду алтернативни решения в сложни и необичайни житейски ситуации. Книгата предлага прозрения за цялостното въздействие на правната система върху осъдените и насърчава към осмисляне на значението на наказването и поправянето чрез поглед към конкретни човешки съдби и процеси в правосъдието.

„Помилването не е прошка за извършеното. То не оневинява осъдения. То намалява или оттегля репресията поради нейната прекомерност, а не защото тя не е основателно или законно наложена. Помилването не е израз на лична симпатия към осъдения, а акт на зачитане на по-висш принцип от формалната неотвратимост на наказанието.“

„Молителите са общност, чиято социална ценност не се осъзнава. Тези хора, обитаващи сянката на обществената съвест, са носители на дълбоко човешки опит и нравственост, какъвто останалите членове на обществото нямат. Той е безценен източник на знание за човека, без което човечността не е възможна. Личният им път е изстрадано потвърждение на предимствата на непрестъпния живот. Тяхното поправяне е обществена победа, която би било чудесно да бъде посрещана с признание и доверие в свят без рецидивна престъпност.“