Часовете на опала

Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови – прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта.

А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им. Четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя страховитото с размити очертания. Доближиш ли го обаче, се оказва, че е съвсем друго и не толкова страшно.

Тъкмо затова са опаловите часове, за да дадат възможност на осезанието да проникне по-дълбоко от зрението. Когато можем да се избавим от тайните и страховете си.