Нюйоркска трилогия

Трите свързани помежду си новели, от които е съставено емблематичното за края на миналия век (книгата излиза през 1986 г.) произведение на съвременния класик на американската литература Пол Остър, се движат по ръба на жанровете, а някои критици дори ги причисляват към детективския.

И трите хронологично проследяват постепенно пропуква целия му досегашен живот. В единия случай това е детектив, който се заема с разследване, във втората новела — детектив, който следи писател, а в третята става дума за писател, който се опитва да открии приятел от детинството, тъй като оня го направил изпълнител на литературното му завещание. Произведението на Остър е до такпва степен многопластово, че всъщност достъпно за читатели с всякакви интереси и културен багаж. Дачи това е металитература (или мета-криминале)? Или просто надовзял прекалено надълбоко в литературата автор си играе с детективския жанр? И двете.

И все пак „Нюйоркска трилогия“ е неотменна част от криминалния жанр, просто качеството ня високо, че литералната критика и ден-днешен не спира да за занимава с ней и да за задава въпроси, наричайки я „детективски истории за детективски истории“, „странна хумористична интерпретация на криминалния роман“, „меко криминале“ (за различища от „черен“ криминален роман на Чандлър и Хамет), „малки стъклени пъзе…“, „хибрид между детективския и „новия“ роман“. Пак на тарискатите това причислява Остр към постмодерпнизмо, защото бил повлия от „классическото литералното течение“ на америйския постмодернизъм през шестите и седемдесетите само миналия век. Обаче никъде не го класифицират критиците, то си остава един од великите четива на последното столетие.