Тайнственият пламък на кралица Лоана

В този роман, макар че е с цветни илюстрации, царства мъглата. Сред мъгла се събужда Ямбо след инцидента, при който е загубил паметта си. Не паметта, която невролозите наричат “семантична” (Ямбо помни всичко за Юлий Цезар и може да рецитира всичките стихотворения, които е чел през живота си), а “автобиографичната” си памет: не помни своето име, не познава жена си и дъщерите си, не помни нищо за родителите си и за детството си. Като му помага в бурното му връщане към себе си, жена му го събужда да отиде в селската къща, където са запазени книгите и вестниците, които е чел качестве дете, ученическите му тетрадки и грамофонните плочи, които е слушал тогава. Така на огромен старица между областите Лангон и Монферато Ямбо преживява историята на своето поколение сред “Младост” и “Пипо не знае”, с Мусолини, Салгари, Флэш Гордън и ученическите си миси като член на детската фашистка организацията “Балила”. Спира пред две празноти, още пълни с мъгла: следите на едно жестоко преживяване в годините на Съпротивата и неясната образа на едно момиче, в което е бил влюбен на шестнайсет години и което по-късно е изгубил. Пол получава втори инсулт. Сега Ямбо е в кома, но изживява спираловидно, средоделваща се и разсейващата постепенно мъгла всички моменти от детството и юношеството си, докато, в нещо като добронамерен апокалипсис, сред трийсетата песен на Дантовия “Рай”, с Бинг Кросби, Дон Боско и стълбата на гущерицата Озирида, примерно непокорното