Музейната мрежа в България. Последните двадесет години 1989 – 2012

Монографията е опит да се създаде представа за музейната мрежа и измененията, настъпили в нея след 1989 г., да се класифицират нейните видове и да се систематизират определящите я характеристики. Книгата предлага анализ на предизвикателствата пред българските музеи на фона на променящата се национална и европейска среда, историко-културологичен анализ на влиянието на политически и икономически промени с акцент върху държавната политика в областта на културата, вижданията на различните политически сили, управлявали страната, законодателството като обща рамка, детерминираща индивидуалността на тези институции и мястото и връзките им с останалите, сродни или не, и взаимоотношенията им с общата институционална среда. Водещо в книгата е разбирането, че музейната мрежа не е имагинерно понятие, независимо от съществуващите формални определения и класификации, а жив и променящ се организъм, изпитващ влиянието на много фактори, които са в основата на неговото развитие, на неговите времеви деформации и трайни постижения. Осмислен е основополагащия за науката музеология термин „музейна мрежа“ – не просто като дефиниция, а като начини на възникване, определящи характеристики и класификация, даващи отговор, коя част от състоянието на съвременната българската музейна мрежа е плод на генетични дадености и коя на недоизживяно минало. Отделено е особено място на въздействието на фактори, водещи до съвременните трансформации на музейните мрежи – информационното общество и технологиите, пазарните механизми, процесите на глобализация. Монографията се базира на архивни документи, официални документи на законодателната и изпълнителна власт, управленски програми на правителствата след 1989 г., статистически данни, научни изследвания, публикации в медиите.