Паметта на Адам

Целта на настоящата книга не е да доказва библейската правда, а най-вече да вникне в онова, което книгата „Битие“ всъщност казва в най-противоречивите и трудни за разбиране пасажи – тези за Адам и неговите поколения. Защото Библията не е сборник от митове и легенди, а напълно автентично антропологическо откровение. Неговото главно смислово ядро е организирано около паметта на самия Адам, прераснала в едно изключително по същността си колективно предание. В по-късния му писмен вид го наричаме Свещено писание.

Именно по тези въпроси през вековете са се натрупали неволни предразсъдъци и грешки. Нам се пада дългът да ги изясним и преодолеем в светлината на съвременното познание, с което разполагаме. А да знаем кой е Адам е от голямо значение за всички нас, защото в неговата личност можем да открием своята собствена същност и призвание като хора, обединени от уникалните характеристики на нашия единствен вид, наречен от нас самите „Хомо сапиенс“.

Но ние знаем твърде малко за Адам. Освен че неправилно го считаме за свой общ биологически прародител, интересът към него се изчерпва с грехопадението и изгонването му от Рая. Той обаче е имал много повече качества от това, че е „съгрешил“. Адам наистина е първият човек, извършил преди около 6000 години същинска „когнитивна революция“ чрез проумяването на единоначалието като онтология на света – дело на един Създател, Когото Адам познава и изповядва като Един Бог. Тази тиха революция на монотеизма е чисто мисловна, етическа и духовна. Тя започва като лично прозрение и свободен нравствен избор, но е съпътствана и от едно вътрешно просветление свише. Бавно и незабелязано Адамовият монотеизъм, залегнал в Адамовата памет, става една нова закваска на цивилизационния процес. По-нататък в света на Хомо сапиенс нищо не е същото.

Смокинята, сякаш по закодиран в нея промисъл, чрез някаква метафизична генетика, е запазила до днес всичко, останало някога в паметта на самия Адам, на която е посветено това съчинение.