Мъжът с жълтото палто

Романът е спечелил най-голямата хърватска награда и е номиниран за Нобелова награда. Свят без електронни комуникации, с лъжливи пророци, фалшиви идеали, измислени цели и стремеж за бърз успех представя романът антиутопия „Мъжът с жълтото палто“ от хърватския писател Лудвиг Бауер. В превод на Таня Попова и в издание на „Изида“.

На границата между Изтока и Запада, в новосъздаващата се Карпатия Либера, професор Робърт Трейбър, без да иска, се оказва в ситуация, в която трябва да изиграе специална роля. След Антиелектронната революция за унищожаване на безжичните комуникации, на която е лидер, той попада на непозната улица, която сякаш го тегли все по-навътре в себе си. Макар да е ползващ се с доверието на хората интелектуалец, там всички го разпознават единствено по впечатляващото му жълто палто. Подобно на Гъливер главният герой смело се впуска в неизвестността и в рамките само на два дни преживява любов и измяна, приятелства и предателства, неочаквани обрати. Среща се с неизвестни за него лидери и основатели на научни институти и граждански движения, борци за независимост, с един пророк, с ромски цар, с клошар хроникьор на събитията в тази част на града, и редица странни хора със странни разбирания и начин на живот. Докато повечето от тях, в търсене на своята идентичност, виждат у него спасител, той разпознава само техните болни амбиции и признаци за бъдещ упадък. Чрез приключенията и разсъжденията на своя герой Лудвиг Бауер всъщност анализира природата на човека, неговите зависимости, заблуди и страхове. Чрез тънък хумор и под формата на фантастични образи и заиграване с имената им авторът прокарва редица еретични, политически, философски и чисто човешки възгледи, чието тълкуване е превратно в контекста на съвременната геополитическа обстановка. Романът задава въпроси към нас и обществото ни доколко сме готови да разпознаем и търпим измамата, политическите заблуди, демагогиите и лъжите в съвременния свят.

„Мъжът с жълтото палто“ е спечелил най-престижната награда за литература в Хърватия „Владимир Назор“, вследствие на която е номиниран и за Нобелова награда за литература.