Лиричните клоуни

Романът първоначално е написан под заглавието „Цветовете на деня” през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие „Мъжът, който разбираше жените” с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на „съвършената двойка”. Романът е преработен под заглавието „Лиричните клоуни” през 1979-а – годината, в която се самоубива Джийн Сибърг…

Пълно описание

Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение.

Цитати:

• „Изкуство на суровите меса и на скотския лиризъм така раздруса всяка чувствителност, че нацизмът беше просто нормалният завършек на всичко това. Повдига ми се от Шекспир, най-вече защото лисна в поезията цели потоци от лирична сперма…“
• „самотата не е да живееш сам, а да обичаш сам: никога да не срещнеш онази, която никога няма да те обикне, ето това вероятно е най-точното определение за човешко щастие.“
• „Но в крайна сметка тук не ставаше дума за комунизъм. Никога никъде не става дума за комунизъм. Той никога няма пръст, нито за Сталин, нито за бесилките в Будапеща и Прага. Комунизмът е идея. И е много красива. Нямаме право да съдим за една идея според онова, в което се превръща, когато добие форма. Тя не е създадена за това. Когато една идея докосне земята, тя неминуемо си разбива главата. Докато се търкулне от главата в ръцете, всеки път се овалва в лайна и кръв. Една идея не може да бъде преценявана посредством никое от престъпленията, извършвани в нейно име и не може да бъде открита в нито един от моделите, вдъхновени от нея.“