Лъжите, които изричаме

Романът е кинематографичен, с характерното за Баркър бързо темпо. Всяко поредно разкритие е още по-потресаващо от предишното. Резултатът? Безпощадна, непредсказуема история.

„Лъжите, които изричаме“ е блестящ образец за психотрилър. Сюжетът е лабиринт, в който всяка истина (или лъжа) се отразява на емоционалната стабилност както на главната героиня, тъй и на читателя, защото е отражение на раздробената психика на Сиера Коулман.

В света на лъжата истината е най-смъртоносното оръжие.

Сиера Коулман мачки на във възстановяване след ужасителна катастрофа. Да, тя възвръща съзнание, но не напълно. Спомените й са заличени. Когато се връща към действителността, тя разбира, че амнезията й е само върхът на зловещия айсберг. Всяка „истина“, която открива, е поредната лъжа, всеки съюзник е потенциален враг. Дали жената, която твърди, че ни е ние нейна дъщеря, не е въвлечена в опасна игра на котка и мишка? Броят на труповете расте, наяве излизат предателства... очевидно ключът е към оцеляването на Сиера е заровен в забравеното й минало.