Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея

Проучвателите на Кокалянски Урвич Проф. доктор на историческите науки Димитър Овчаров (1931 - 2013). Осъществил първите археологически разкопки на Урвич. Дългогодишен проучвател на старите български столици Плиска и Преслав. Автор на стотици статии и книги за средновековната българска култура. Проф. доктор на историческите науки Николай Овчаров (роден 1957 г.), Национален археологически институт с музей - БАН. Участник в ранните археологически разкопки на Урвич. Изследовател на знакови обекти като Перперикон и Мисионис. Автор на повече от 60 книги и над 300 научни публикации. Доц. д-р Бони Петрунова (родена 1954 г.), директор на Националния исторически музей. Научен ръководител на археологическите проучвания на средновековните градове Калиакра и Лютица в Източните Родопи. Зам.- министър на културата (2014 - 2017) Филип Петрунов (роден 1983 г.),Национален археологически институт с музей - БАН, докторант в Нов български университет. Виолина Кирякова (родена 1990 г.), уредник в Националния исторически музей, докторант в Нов български университет. Съдържание: Ранни проучвания в крепостта Урвич Димитър Овчаров. Крепостта „Урвич“ край село Кокаляне; Димитър Овчаров. Църквата в крепостта „Урвич“ при с. Кокаляне, Софийско; Николай Овчаров. Стенописите от XIV в. в църквата „Св. Илия“ на крепостта Урвич. Исторически и археологически изследвания на Урвич (1982 - 2020) - Николай Овчаров Исторически изследвания и народен фолклор, осветяващ съдбата на крепостта Урвич до края на XIV в.; Археологически проучвания и интердисциплинарни наблюдения на Урвич в периода 1982 - 2019 г.; Архитектура на късносредновековния манастир; Развитие на манастироустройството по нашите земи; Хранителен блок; Жилищно крило; Ограда, вход и други сгради. Късносредновековният манастир Урвич и неговата епоха Софийската Мала Света гора през XV - XVII в.; Кой създава и поддържа Урвичкия манастир?; Гибелта на обителта; Западни извори за манастира от XVII - XVIII в.; Паисий Хилендарски и неговата приписка. Материалната култура и некрополът на късносредновековния манастир „Св. Илия“ - Филип Петрунов Предметите от ежедневието и бита на монасите от манастира; Накити, закопчалки и елементи от облеклото; Монети от епохата на Османската империя; Битова керамика; Животинската храна на монасите според откритите костни останки; Некрополът.