Неискрените - България, Румъния и Централните сили - 1913-1914

След неуспешния край на балканските войни България попада в тежка международна изолация. Пред държавния елит застават нови задачи: страната да се съхрани и изправи, да избегне фалита и да се стабилизира, "да свие знамената за по-добри дни", когато да опита да поправи стореното. Тези задачи дошлото на власт насред кризата правителство на Васил Радославов ще иска да изпълни с нова външнополитическа ориентация. В нея важна роля са призвани да играят Австро-Унгария и Германия, а също и Румъния.

Тази книга разказва за трудния път към установяване на нов тип общуване между София и Букурещ в условията на неизяснените отношения на Берлин и Виена както между тях самите, така и спрямо двете балкански държави и в Европа. За първи път събитията са разгледани в контекста на разнопосочните интереси на единия от двата мощни европейски блока от онова време. Промяната в общите тенденции е условната рамка, която определя началото и края на тази история. Тя започва във времето, когато насред балканските войни се оформят измененията, които придават нов облик на региона и завършва, когато обратът в румънснката ориентация, макар и още таен, получава ясни политически очертания. Първата световна война вече бушува над европейския континент, безвъзвратно отнасяйки във вихъра си сигурността на стария идиличен свят. На Балканите, където все се считаме за изостанали от нещо, този път сме били първенци: сигурността изчезва първо тук.