Непостоянната нимфа

Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, „Непостоянната нимфа“ е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957-а, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание „Картелес“, опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита – шестнадесетгодишната изменчива дева-нимфа, неспособна да разбере и дума от блестящите му фрази и осъдена никога да не завърши своята пеперудена метаморфоза. Странната двойка предприема импровизирано бягство от условностите на досегашното си битие в лабиринта на несподелимата си любов, наречен Ел Ведадо. В текста на своето предсмъртно болеро познатият словоукротител на „Три тъжни тигъра“ отпуска юздите на болезнената си тъга по изгубения град, като отново пришпорва любимите си езикови обрати между нажежените от тропическото слънце полюси на изящността и просторечието, обединени от помитащ всяка еднопланова дребнавост хумор.