Колибата

Висенте Бласко Ибанес (1867-1928), авторът на „Четиримата конници на Апокалипсиса“, създава роман в най-добрите традиции на натурализма. В „Колибата“ той прави дисекция на колективната психология, като обвинява за жестокостта на героите низките инстинкти и бруталността на средата, в която живеят.

Един вечнозелен шедьовър на големия испански класик от ХХ век. Безкрайно тежък е животът на хората от равнините на Валенсия. Те са принудени да обработват земя, която дори не им принадлежи, да плащат рента на алчните собственици и да са зависими от реколтата. Именно лошата реколта е причина над земята на чичо Барет да тегне проклятие. Преди 10 години бедният земеделец се е осмелил да счупи оковите си и да отреже главата на господаря си, дон Салвадор. Така старата му колиба и прилежащите ѝ ниви са се превърнали в символ на борба срещу земевладелците. След престъплението, извършено от чичо Барет, съседите му решават, че никой друг няма да обработва земята. Но какво се случва, когато един честен човек идва със семейството си, за да изкарва хляба си с труд, и докъде ще стигнат съседите му, за да наложат волята си? Враждебността се отприщва срещу Батист Борул, който, мечтаейки да осигури прехрана за децата си, решава да възвърне живота в занемарената земя, но по този начин отприщва буря от омраза и неприязън. Всеки може да е както герой, така и злодей, според собствената си гледна точка, но изходът от насилието винаги е пагубен.