Човешкото тяло като предмет на вещни права

Книгата на Стоян Ставру засяга една неизследвана в българската правна литература, но изключително интригуваща и актуална проблематика, която все повече ангажира интереса на съвременните хуманитарни науки като цяло. Книгата се фокусира върху вещноправните аспекти на проблема. Изследователският подход е този на сравнителното право – разглежда се чуждестранният опит и преди всичко този на англо-американската система, и се анализират възприетите български правни модели. Направен е детайлен преглед на българския законодателен режим на човешкото тяло, т.е. на пълното правно съдържание на властта върху него според различни по предмет и степен нормативни актове. Тази власт включва например правата на: физически контрол, на поемане на риск по отношение на човешкото тяло, на сексуална идентичност, правото на саможертва, включващо в себе си и правото на смърт с оглед осигуряване на органи, тъкани и клетки за донорство или правото за изразяване на несъгласие срещу послесмъртно донорство и др. Правото на физически (телесен) суверенитет се явява основна предпоставка за упражняването на редица основни човешки права. С. Ставру представя модерните теоретични идеи, свързани с правото на собственост върху човешкото тяло – есенциализъм, номинализъм, еклектизъм, социоконтекстуализъм, както и възгледите на патернализма и либерализма. Обсъдени са вещноправните аспекти и теоретичната интерпретация на имплантите, експлантите и изкуствено култивираните човешки органи, на клонирането, както и някои съображения на генетиката. Книгата е предназначена основно за практикуващите юристи и медици, за студентите по право и медицина. Тя ще бъде интересна и за всеки, който се интересува от юридическата гледна точка за властта, която човекът може правомерно да упражнява по отношение на своето тяло и отделените от него органи, тъкани и клетки.