Чуждестранният легион

Прозата на Кларис Лиспектор, голямата бразилска писателка от втората половина на ХХ в., е като лента на Мьобиус – всичко е както се вижда, но и както би се видяло, ако се завъртеше отново и отново...

Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. „Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята“, казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920–1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка посяга на друга, а по улиците на Рио се купуват маймунки, състои се мистична среща с къща и две малки рижи същества се разпознават като половинки от неочаквано цяло...

Свят, пълен със зъби и нокти, с трескави желания и нужди гъмжи под повърхността на хрисими съществувания, дресирани от точни навици и стегнати с възлите на семейството, любовта и дълга...

– Paginauno

Магията на Лиспектор не се захранва, както е при Гарсия Маркес, от субтропичния климат и коренните култури на Южна Америка, а от източноевропейския юдаизъм, от глината на Голем, оживял по чудо. – Die Welt

Причини, поради които незабавно да започнете да четете Кларис Лиспектор: тя нарушава всички правила и не познава клишетата. Ще станете свидетели на чудеса на синтаксиса. Ще срещнете невъобразимо вдъхновяващи и симпатични жени със собствен глас и гняв. Пред вас ще се раздиплят човешките отношения във всичките си фази. – Bustle

Повечето действащи лица на Лиспектор са жени. Героини с хиляда лица и един-единствен глас. Езически гадателки, които отрано знаят, че Граалът не съществува, но не могат да не тръгнат да го търсят. – La Nación

Нейното писане действа като заклинание и постепенно разкрива пътя към мистерията, но никога самата мистерия; отвежда до нея, но я умножава. – Еl País