Първостроителите на българската държавност

В "Първостроителите на българската държавност" читателят ще открие нови, неподозирани сведения и обобщаващи анализи за първите ни ханове. Ще долови колко по-пълнокръвна е картината на нашето начало благодарение на интердисциплинарния подход към личностите и събитията, съчетал последните открития на археолозите от Волга до Италия, новия прочит на писмените извори, актуализираната информация от монетите и печатите, стиловия анализ на съкровищата, архитектурните феномени и пр. Ще ви е любопитно кой в действителност е патрицият Органа, вуйчото на Кубрат, как слага началото на българската държавност и даже годината на това събитие. Още по-вълнуващи са постиженията на Кубрат – кан или каган, за владетелския му домен по Днепър, как приобщава анти, севери и славяни и защо Аспарух е прекият му наследник. Откъде тръгва Аспарух към Онгъла и къде се е намирал, защо мирът от 681 г. е без аналог в ромейската история? Най-после за Тервел – първият кесар и първият императорски зет „чужденец“ и неподражаемия му дворец!

И така: били ли са всичките ни първостроители християни?!

За автора

Проф. д.и.н. Георги Атанасов е роден на 6 .01.1957 г. в гр. Алфатар, Силистренско. През 1982 г. се дипломира в Историческия факултет на Великотърновския университет. От 1983 г. е археолог в РИМ Силистра. През 1990 г. защитава докторат „Скалните манастири в Добруджа V–VI в.“. През 1999 г. се хабилитира за доцент с монографиите „Инсигниите на средновековните български владетели. Корони, скиптри, оръжия, костюми“ и „Скала. Крепост от Х – ХІ в. до с. Кладенци, Тервелско“. През 2006 г. след отпечатване на книгата „Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието“ става доктор на историческите науки, а от 2010 г. професор след отпечатване на книгата „Добруджанското деспотство“. Той е автор на 220 научни публикации, сред които 15 книги и над 40 статии в авторитетни издания в Германия, Русия, Австрия, Франция, Украйна, Молдова, Румъния и Чехия, посветени на християнската археология, скалните манастири, владетелските знаци, култa към св. Георги, демографските промени, паметниците на Дръстър и Добруджа, светци-мъченици от ІІ – ІV в.