Край никой път

В тази книга авторът Мия Коту (1955) представя два сборника със събития, пейзажи и притчи: Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Изданието включва предговор от автора за българските читатели, послеслов от преводачката и малък „речник“ на някои от отправните точки в живота и работата на Коту.

Похвали за автора: „Императорът на португалския език.“ – Le Figaro; „Мия Коту е бял африканец, който пише на португалски, и литературен хамелеон... Произведенията му не толкова размиват жанровите и стилистичните граници, колкото ги взривяват.“ – Boston Globe; „В творчеството му съжителстват природата и митовете, човешкото и свръхестественото, предците и войната, днешната политика и историческата памет...“ – El País; „Денем е биолог, нощем е писател. Но – както постъпва с прозата и поезията; с мъжкото и женското; с нещата за сънуване и нещата за докосване – Коту заличава границата и между двете си занимания.“ – Estadão; „Коту е известен със специалното си отношение към поговорките: веднъж сподели любовта си към тяхната поетична краткост, но и опасението си, че съдържат консервативни морални кодове. Затова и ги преработва отвътре или направо измисля нови и ги представя за традиционни – „Мъдра е светулката: чака тъмнината, за да блесне“.“ – Financial Times