Земята и небето на Жак Дорм

Романът „Земята и небето на Жак Дорм” е замислен като своеобразно продължение и коментар на „Френското завещание”. Макар и по-реалистичен и фактографичен, в продължението на тази псевдоавтобиография, напълно в духа на постмодернистката игра с читателя, Макин разрушава дистанцията между текста и автора, подчертавайки превъзходството на автобиографичния мит над реалността.

„В този момент, когато низостта ни залива, те се взират в Небето, без да побледняват и Земята, без да се червят.” Генерал Дьо Гол. Намирам се на местата, над които някога е прелитал Жак Дорм. Утре ще видя мястото, където се е разбил един живот, който нося в себе си от дете. Неговият живот и този на жената, която го бе обичала. В блажения унес на изтощението тези отдавнашни животи се възраждат зад клепачите ми, възкресяват разказа за един ден, един град, измисления спомен за една нощ. За онази нощ, през която дъждът бе наподобявал стакатото на кехлибарените мъниста...