Тъмната кула 7 - част 1 - Изгубени гласове

Човекът в черно бягаше през пустинята и Стрелецът го следваше...

Тъмната кула е като врата към най-далечните кътчета във въображението на Стивън Кинг.

Стигнали сте до тук. Повървете още малко. Стигнете до края. Може би ще чуете как вратата се затръшва... В първата част от седмата, последна книга за Тъмната кула, членовете на Роландовия ка-тет остават единни, макар да са разпръснати в различни посоки и измерения на времето. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта „Дикси Пиг“, без да подозират с какъв кошмар ще се сблъскат и какво ще ги сполети.

Всичко хубаво рано или късно свършва, верни читателю - дори Стивън Кинг не може да съчини роман, който продължава вечно. Някои от вас може би са се поуморили от историята на Роланд, който продължава търсенето на Тъмната кула. Един скромен съвет - останете с него докрай, защото тази книга е последната от поредицата, а най-често последните неща са най-хубавите. Роландовият ка-тет остава единен, макар членовете му да са разпръснати в различни посоки и измерения на времето. Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им. Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат.