Крематорът

„Крематорът" е най-известната книга на Фукс, неговатасимфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от идеологията на човешката омраза. Книгата се характеризира с атмосферата на мистерия и мистичност, сливането на реално и въображаемо в една фантасмагорична реалност, както и с употреба на елементи от криминалните жанрове или романите на ужасите, които тук служат в посока на абстрактизацията на образа на злото, оголването на абсурдния характер на действителността, психологическата дисекция на героите.

За автора

„Авторът, сравняван с Франц Кафка, авторът, който създава свой неповторим стил и литературен свят, всъщност не е чел Кафка. С многоликя си и причудлив начин на живот Фукс се превръща в легенда, и в култова фигура на чешката културна сцена, но заедено с това и в обект на милосърдно съчувствие, и в мишена на немилосърдни подигравки. Фукс завинаги си остава една велика загадка."

Това е деликатният начин, който литературоведът Мартин Путна е избрал, да говори за Фукс, без да стреля във фактите от упор. Но в живота и творчеството на автора не нищо деликатно. Ако премълчим общата известна факта за сексуалната му различно статия няма да разберем голяма част от литературните му рефлексии ичовешни страхове, родени в нито една тоталитарна реализация, и интерпретирани в друга. И двата комплекта заинтересователни и интелектуални разлики.

Ладислав Фукс, за когото и приятелите и изследователите твърдят, че винаги е бил извън времето и политиката, дава единствения отговор, който му е бил по силите. И съдбитието и литература. Завършил философия, психология и история на изкуството в Карловия университет в Прага, Фукс започва се пише на 40-годишна вна 60-те години на ХХ век - "златното десетилетие" на чешката литература. По онова време не е четл Кафка, е бил запален от общографските автори като Бождана Немцова и Алойс Ирасек, от Т. Ман и Хемингуей. Голямата теш на Фукс е пораженията, насилието и страхът ната нардеят на личността. Силата на прозата му - абсурдна реалност, която чрез спознаваеми събития като Световната война и Холокоста, прерастунва във универсалиални метафори за човешката участ.