Крайовската спогодба между прагматизма и емоциите

При възвръщането на Южна Добруджа по силата на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. българският народ за първи път след многото преживени страдания и огорчения от коварствата и неправдите през 1913 и 1919 г. се радва и ликува. За първи път след националните катастрофи България си възвръща част от отнетите й изконни земи. Радостта е голяма и затова, че за първи път народни въжделения се постигат по мирен път, без разорителни войни и кръвополития, без сираци и вдовици, а с преговори, заявен неутралитет в световния конфликт и с търсене на баланс в отношенията си с великите сили. Най-радостни са добруджанци, че ще живеят отново в българска държава заедно със своите братя от Северна Добруджа, съзнавайки и това, каква цена заплащат те, оставяйки там земите и имотите на своите деди и прадеди, пак в името на България.