Куражът винаги е сам

Тридесет години след екзекуцията на Джовани Фалконе, Роберто Савиано създава документалния роман „Куражът винаги е сам“.

Със силата на литературата и дълбочината на знанието, Савиано отдава почит на един герой, който въплъщава тихата сила на справедливостта. Той разказва неговата история, но добавя и детайли, събития, механизми и предистория, които не са известни или са потулени.Роберто Савиано изгражда личен портрет на Джовони Фалконе, не на герота, не засимвола на борбата с мафията. Той савлиза сложно в живота на един човек, който изпитва страх, съмнения, трудности и терзания, но в същото време трескаво, последователно и безкомпромисно следва своята цел. Цел, която го обрича на самота.

Авторът умело потапя читателя в атмосферата на онези години. Проследява сделките и връзките между престъпни семейства, финансови следи, политически зависимости, фигуранти, съюзници, врагове, убийства, международни контакти, мафиотски закони - документ след документ, информатор след информатор, разследването след разследване. За да стигнем до момента, в който Джовони Фалконе открива, че мафията съществува и е добре организирана система. За да разкрием Коса Ностра.

Савиано разделя романа на живи глави и изплита нишката на събитята. Всяка глава е придружена от солидно количество социални източници и свидетелства, за да е възможно най-бро до реалността. Ненадминатата способност на Роберто Савиано да трансформира данни и факти в живи картини, представени в контексте, превръща „Куражът винаги е сам“ в рядък пример за изчерпателно документално разследване и устойчиво накрадче литературно произведение. Смелубът журналил, разобличил тъмните сделки на неаполитанската мафия в знаменития си дописален роман „Гомора“, отново доказа, че най-големият враг на страха е словото. Осъждано на смърт от Камората или от Камората, а от години води непримигаема битка за истината и справедливотото.