Цариградският емигрант

Чрез личния разказ за собственото си семейство големият македонски писател от албански произход Луан Старова (1941-2022) разказва в този роман историята на Балканите, регион, където интересите на големи империи се сблъскват едни с други за сметка на балканските народи.

Главен герой е бащата на автора – Ариф Старова, който години наред пази в тайна периода, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., времето на окончателния разпад на Османската империя и създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк.

По политически причини бащата е принуден да емигрира в Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, близък приятел на Ататюрк по време на всички решителни битки за създаването на нова Турция, негов първи премиер, президент на парламента и посланик на нова Турция във Франция и Великобритания. Бащата не се отзовава на поканата на Али Фетхи и Ататюрк да се присъедини към новите ешелони на турската власт. Той внезапно се завръща в Албания, където първо работи като съдия, след това като адвокат в Поградец, като после бяга в Струга, Македония, със семейството си през 1943 г., спасявайки се от фашизма.