Кафенето като дискурс

Кафенето ... Какво ли се крие зад това титуловане, ще се запита този, който се е спрял пред щанда в книжарницата и е посегнал към тази книга. Бихме искали бързо да го ориентираме и да му съобщим, че това не е описание на меню, нито на забавно-развлекателни случки в кафенето.

Тези страници са резултат от едно изследване на семиотици и антрополози от Нов български университет върху знаковия характер на социокултурното явление - кафенето, което има своята специфика тук на Балканите и в частност - в България. Изследването беше провокирано от идеята на проф. Богдан Богданов за знаково-идентификационното присъствие на кафенето в културното пространство на човека, който можем да назовем "Homo balcanicus"."Кафенето" е етап от по-широк изследователски проект, който започна с организирана от Югоизточноевропейския център по семиотика към НБУ конференция на тема " Homo balcanicus - знаковост и културна идентичност", с участието и на семиотици от Гърция и Сърбия. В доклада си на конференцията "Балканската култура и балканския човек" проф. Богдан Богданов отбелязва: "Какъв е смисълът да се занимаваме с инстанцията "балканска култура" и с метафората " Homo balcanicus " при наличието на развити национални култури на Балканите и при желанието на повечето балкански народи да влязат поотделно в Европейския дом? ... Търсен в едри стереотипи, балканският живот изглежда противоречив... Едрите стереотипи са само предполагаема рамка на общия в пространството и времето балкански живот. Културата развива всякакви отклонения от основното, особено в реалното всекидневие. Големият проблем при разбирането на съвременната балканска култура е да се разчете в нейната европейска форма действието на местните традиции ... Да вземем пример - културата на кафето. Балканите са стара зона в тази култура. Съвременна Гърция пази старите кафенета с играчите на табла и общите разговори на висок глас. От друга страна, са налице европейските кафенета, заведения за дискретно и лично общуване." Къде сме ние?По-далеч от старите традиции на Балканите и по-близо до Европа или - обратното. Усилия в посоката на адекватен отговор на този въпрос предлагат страниците на настоящия текст.Разбира се, тези усилия ще продължат и в бъдеще в рамките на предвиждани съпоставителни балкански изследвания. Но сега да видим тук какво пише.Проф. Мария Попова, д. н., Директор на Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания