Българските градски общини в Македония 1878-1903

Настоящата книга си поставя за цел да запознае читателите в дълбочина със статута, същностната характеристика, компетенциите и дейността на българските градски общини в Македония в периода от Берлинския конгрес до Илинденско-Преображенската въстание.

Българските градски общини се очертават като най-масовите, легални, обществени институции, под ведомството на Екзархията, свързани с различни сфери от живота на българите във вилаетите – църковната, просветната и социалната. Акцент е поставен също върху отношенията на местните екзархийски органи с политическите фактори в Османската империя и реакцията им срещу чуждите пропаганди. Чрез многопластовата си дейност българските църковни общини заемат заслужено място на пазители на националната идентичност на българското население в Македония в условията на османската политическа власт.